Ти си там, където друг не може да ме хване –
между две луни,
между две слънца,
между ударите на сърцето
след първата целувка.
Ти си там, където няма друг да срещна –
в тайните въздишки,
в шумните усмивки,
в скърцащите панти на вратите
към сърцето ми.
Допираме се тихо,
сблъскват се вселени.
Сблъскват се сърцата ни –
звукът отеква в мене.
Ти отекваш гръмко
в дълбините на плътта ми.
В душата ми проникваш
само с тихи думи.
Ти и аз сме цяло.
Божествена симфония.
Създаваме начало
с преплитащи се корени.
Преплитащите ни се пръсти
заглушават пак страха.
Ти си в мен и си навсякъде –
между атомите на греха.
Този стих е вдъхновен от главните герои в романа на Филипа Грегъри „Мочурища“.
0
0 Коментара