Капят листата, плачат от студ –
животът им кратък завършва.
Земята застилат със своята смърт
и най са красиви, когато изсъхват.
Дърветата голи се свиват след тях –
не страдат, не губят надежда.
Пелената от сняг ще им бъде кожух,
напролет ще имат нова одежда.
Капят листата, плачат от студ –
така и ние ще бъдем навярно.
След нас – надежда, студ или сняг,
но слънцето пак ще проблясва!
Други след нас ще запълнят
на времето голите клони
и само онези ще бъдат запомнени,
вкоренили се с обич във спомените!
Бъдете цветя, не листа!
Разцъфвайте с обич във другите!
В сърцата на всички ни – множество плевели,
но само цветята остават. Завинаги!
Този стих е посветен на Тоше Проески и е отпечатан в колективния сборник „Душата говори„
Всички професионални снимки на Тоше в сайта ми принадлежат на Deskovski Goran Photography. Благодарности за разрешението да ги използвам.
0
0 Коментара