Душата ми е слънчева система,
а устните ти – моя Млечен път.
Опръска някой с кръв звездите ни!
Мечтая си те пак да заблестят.
Планетите ни сблъскват се чутовно,
звезден прах се сипе помежду ни.
Слънце в мен завихря ни отново,
а ти докосваш правилните струни.
Луната ни се къпе в тишината,
събличам в тебе своите мечти.
Телата ни отново се сдвояват.
Над нас се сипят падащи звезди.
Една кристална в миг улавям
и става наша светлина.
И тъмното е вече празно!
Най-светла е от всичко любовта!
0
В снежното утро светлината синее – тънка ивица ангелска плът. Зората се пуква, снежинките блескат – момчето се готви да срещне света.
ВСЕЛЕНАТА Стоя на края на Вселената – оттук се виждат толкова звезди. Животът ми е спрял, но не и времето – то всичките звезди ще завърти. Ще пренареди във мен планетите, гласовете в мен ще заглуши, ще се събудя нова и уверена, готова за прибързани мечти. Стоя на края на Вселената – ръката ти е някъде в безкрая. „Дотук добре!“ си казвам, дъх поемам си. Прекрачвам. Струва си за теб да помечтая.
