“Нямата рече” от Галина Танева е роман, който ще ви въведе в свят, от който няма да искате да си тръгнете – и това е добре, защото е само началото на поредицата за Велика Нямата. Историятя носи духа на българщината, на бита и традициите в село Устрем, но и на една любов, която твърде дълго е чакала да се сбъдне.
В основата на сюжета е Ния
– млада жена, отраснала в чужбина, изгубила всякакви връзки с род и корен. Нейният единствен близък човек е майка ѝ, която внезапно умира, а Ния се връща в родното им село Устрем, за да погребе урната с праха ѝ.
Както читателят правилно ще предположи, нещата не се случват по план. Има пречки за погребението и докато нашата героиня опитва да ги разреши, в живота ѝ настъпват промени. Запознава се с интересни хора, завързва нови приятелства, но преди всичко – събужда се любопитството ѝ към нейните родственици, историята на рода ѝ, а и открива, че носи името на своята прапрапрабаба Ния. Всичко това за кратко я откъсва от депресията и отчаянието след загубата, но когато всички пречки са отстранени и погребението е организирано, цялата безнадеждност и болка от липсата на майка ѝ я заливат и Ния припада на гробището. Тази нейна загуба на съзнание не е случайна, защото Ния се събужда в друга обстановка, няколко поколения и поне 150 години (по мои груби сметки) назад във времето.
Събужда се в семейството на своята прасродница Ния Ангелова и всъщност заживява нейния живот. Получава възможност сама да намери отговорите на въпросите, които през последните дни е търсила в регистрите на библиотеката.
Разбира се, шокът за Ния е голям, но сравнително бързо се взема в ръце и се нагажда към ситуацията, осъзнавайки, че е тук с някаква цел. Тя опознава традициите, празниците, бита и културата на устремлии от първа ръка и успява да участва дейно в живота на селото. В атмосферата на миналото царуват различни отношения, порядки и ценности, което е чудесно представено от авторката чрез образите на отец Никола, Хаджи Генчо, Димитър и най-вече чрез образите на Велика Нямата и сестра ѝ Кина. Няма да се впускам в подробности за тях, защото читателят трябва сам да ги усети. Аз например не харесах отеца като духовен човек. За мен той не се превърна в символ на онова, което трябва да бъде един Божи служител, но не мога да отрека, че той има голям положителен принос за всичко, което се случва или не се случва в селото, включително и за неговия подем.
Велика Нямата
пък е онази мъдра старица, която всичко вижда, чува и разбира отвъд видимото за останалите, но нейният език и мъдрости не са разбираеми за всички. С Ния веднага установяват връзка помежду си и оттам насетне възрастната жена я насочва към отговорите на всичките й търсения. Учи я, че трябва да слуша сърцето и корена си. Велика е невидимата ръка, която тласка Ния по правилния път, макар че не е всесилна и накрая се случва нещо съвсем друго, което няма да издам.
Велика Нямата е част от магичната мистериозност на романа, която освен през нейния образ, присъства и в образа на Старата, която символизира силата на природата. Книгата изобилства от дребните магии на природата и на живото в нея, които активно участват в сюжета – нещо, което много ми допадна.
Дали Ния ще успее да промени миналото, или пък ще промени настоящето си? Ще успее ли да се завърне с научени уроци и ще послуша ли сърцето си? Време е да разберете сами.
Стилът на Галина Танева
е прекрасен, мелодичен, словата се леят като песен, а на страниците наистина оживяват автентични устремски народни песни, както и рецепти от онова време, които се пазят и до днес. Всичко това придава достоверност на романа и пренася читателя в едни други времена.
Благодаря на авторката за предоставеното копие и за доверието – за мен беше удоволствие да съм сред първите й читатели!
Корицата е чудесна!
Моята оценка е 5/5.
Данна Донку, писател
0
0 Коментара