Специално писано за героите от „Каста Дивото сърце“.
Стои в самото начало на романа ми.
Посланията винаги са важни за мен.
ПРАВИЛНАТА БОЛКА
Поемем ли по пътя,
сърцето ще ни води:
през бури, урагани,
по стръмното ще ходим.
Щом падна, не ме пускай,
от дъното вдигни ме.
Любовта е роза с тръни,
ако ме обичаш – убоди ме!
Така сърцето знае,
че ти си правилната болка –
дори убождането твое
е сладка тръпка и упойка:
приспиваш в мене всичко лошо,
всичките несъвършенства.
С любовта си ме изграждаш.
Друга.
Нова.
И усещам!
0 Коментара