Специално писано за героите от „Каста Дивото сърце“.

Стои в самото начало на романа ми.

Посланията винаги са важни за мен.

ПРАВИЛНАТА БОЛКА

Поемем ли по пътя,

сърцето ще ни води:

през бури, урагани,

по стръмното ще ходим.

Щом падна, не ме пускай,

от дъното вдигни ме.

Любовта е роза с тръни,

ако ме обичаш – убоди ме!

Така сърцето знае,

че ти си правилната болка –

дори убождането твое

е сладка тръпка и упойка:

приспиваш в мене всичко лошо,

всичките несъвършенства.

С любовта си ме изграждаш.

Друга.

Нова.

И усещам!

fb-share-icon0

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!