А ето ме днес тук – на върха на най-високия дворец, откъдето необезпокоявана мога да мечтая. Да поискам всичко и да го имам на мига. Мога да наблюдавам как разрушават домовете на онези, които са ме оскърбявали или дори да заповядам да ги убият – само едно вдигане на ръката ми е достатъчно, за да получа внимание и да се изпълни волята ми. Но аз не го правя. Вдигам ръка единствено за да докосна главата си, уж да наместя един изплъзнал се кичур, а всъщност да погаля короната си.
Сънят на Иклеана
