стихосбирка

ВСЕЛЕНАТА

Стоя на края на Вселената –
оттук се виждат толкова звезди.
Животът ми е спрял, но не и времето –
то всичките звезди ще завърти.
Ще пренареди във мен планетите,
гласовете в мен ще заглуши,
ще се събудя нова и уверена,
готова за прибързани мечти.
Стоя на края на Вселената –
ръката ти е някъде в безкрая.
„Дотук добре!“ си казвам, дъх поемам си.
Прекрачвам.
Струва си за теб да помечтая.