Книги

Никога преди.

Докато пишех текстове за песни, поезия и имах своите опити за разкази, писането на роман ми се струваше непосилна задача. Много млади автори, които харесвам и чета, споделят, че винаги са мечтали да бъдат писателки, да пишат книги и да се издържат от това. Аз не съм от тях. Никога не ми е било мечта, нито съм си представяла, че ще ме увлече толкова много.

Днес

е на първо място сред приоритетите ми и доказателството е в първите ми издадени книги. Първите, за които реших, че си струва да рискувам.

Вярвам, че човек непрекъснато трябва да надгражда себе си, а ако твори – да търси нови начини да изразява себе си. Затова ще споделя, че непрекъснато работя над себе си, за да ставам все по-добра във всичко, което правя. Имам ясна визия в главата си как искам да изглежда една моя история. Никога не знам предварително целия сюжет и много пъти стрелям напосоки, следвайки интуицията си. Точно тя ми подсказва как да оформя отделните си глави, как да разгърна героите си и какво да покажа чрез тях.

тефтер с молив и скъсана страница за използване на чернова

Обичам да експериментирам

и да предлагам сюжети, които биха развълнували мен като читател. Пиша това, което би ми било интересно да прочета. Поднасям го така, както бих искала на мен да ми го поднесат. Обичам думите да са подредени и да звучат по определен начин, емоциите да градират, а героите да изненадват с поведението си и да търпят развитие. Избрала съм си за момента да пиша в първо лице, единствено число, сегашно време, от перспектива и да сменям гледните точки, за да обхвана различен спектър от емоции. Вярвам, че чудесата са на върха на химикала ми или на върха на пръстите ми, когато пиша по клавиатурата. Героите ми се раждат спонтанно, живеят свой живот и непрекъснато ме изненадват. Надявам се това никога да не спре, защото енергията, която „обменяме помежду си“, е несравнима и мощна. Говоря за тях като за реални лица, защото те наистина съществуват някъде в мен.