Официален сайт на Данна Донку – автор на поезия, проза и песни
Най-великото преживяване – моята дъщеря Доротея в дует със Стефан Илчев и тяхната версия на хита ни „Продължавам“! Една песен – толкова лична и толкова специална за мен и семейството ми, толкова емблематична за приятелството ни със Стефан, за кариерата …
Днес официално е денят да ви представя най-новата песен по мой текст: „МАГЬОСНИЦА“ изпълнява: Иван Гайдаров музика: Светослав Лобошки текст: Данна Донку 1. Аз пътувах през живота без посока, без мечти. Любовта не беше спирка, а ти се появи… Бридж:И …
Създадохме тази песен, когато Мелинда беше ученичка, а аз тепърва навлизах в писането на текстове. Моят текст е по нейна музика, вдъхновени от един и същ човек, на когото се възхищаваме и който ни „събра“. Тази песен остава в сърцето …
Може би някои от вас знаят, че „Светът на Ванката“ е по идея и изпълнение на Димитър Кирязов, когото аз лично познавам първо като много талантлив композитор. Работили сме заедно в два проекта на Стефан Илчев – Take me there …
Ще започна със Стефан Илчев . С него се запознахме преди 15 години в общаприятелска компания. Написахме един от неговите текстове заедно и много бързоразбрах, че искам да се развивам професионално в тази насока. През годинитесме създали много красиви песни, …
„Нарисувай ми майка, която да ме обича, и все едно си нарисувал света ми.“ Затварям очи и си спомням колко е хубаво да изляза навън без чадър, капките да барабанят по улицата, докато попиват в дрехите ми. В душата ми. …
4. Десетата земя Най-неочакваното за мен беше да открия, че входът към деветте земи, за които Лания разказваше, се оказа вторият етаж на привидно малката ѝ къщурка в самия края на гората. Точно там ме заведе старицата, за да ми …
Най-неочакваното за мен беше да открия, че входът към деветте земи, за които Лания разказваше, се оказа вторият етаж на привидно малката ѝ къщурка в самия края на гората. Точно там ме заведе старицата, за да ми направи чай от вереника и да ми обясни какво точно се иска от мен.
А ето ме днес тук – на върха на най-високия дворец, откъдето необезпокоявана мога да мечтая. Да поискам всичко и да го имам на мига. Мога да наблюдавам как разрушават домовете на онези, които са ме оскърбявали или дори да заповядам да ги убият – само едно вдигане на ръката ми е достатъчно, за да получа внимание и да се изпълни волята ми. Но аз не го правя. Вдигам ръка единствено за да докосна главата си, уж да наместя един изплъзнал се кичур, а всъщност да погаля короната си.
Преструваме се, че се мразим, за да замаскираме някак любовта си. Да скрием, че всеки ден умираме един за друг, един без друг, бавно и мъчително, докато стане трудно за оцеляване.