Творчество

„Нарисувай ми майка, която да ме обича, и все едно си нарисувал света ми.“ Затварям очи и си спомням колко е хубаво да изляза навън без чадър, капките да барабанят по улицата, докато попиват в дрехите ми. В душата ми. …

4. Десетата земя Най-неочакваното за мен беше да открия, че входът към деветте земи, за които Лания разказваше, се оказа вторият етаж на привидно малката ѝ къщурка в самия края на гората. Точно там ме заведе старицата, за да ми …

Най-неочакваното за мен беше да открия, че входът към деветте земи, за които Лания разказваше, се оказа вторият етаж на привидно малката ѝ къщурка в самия края на гората. Точно там ме заведе старицата, за да ми направи чай от вереника и да ми обясни какво точно се иска от мен.

А ето ме днес тук – на върха на най-високия дворец, откъдето необезпокоявана мога да мечтая. Да поискам всичко и да го имам на мига. Мога да наблюдавам как разрушават домовете на онези, които са ме оскърбявали или дори да заповядам да ги убият – само едно вдигане на ръката ми е достатъчно, за да получа внимание и да се изпълни волята ми. Но аз не го правя. Вдигам ръка единствено за да докосна главата си, уж да наместя един изплъзнал се кичур, а всъщност да погаля короната си.

Преструваме се, че се мразим, за да замаскираме някак любовта си. Да скрием, че всеки ден умираме един за друг, един без друг, бавно и мъчително, докато стане трудно за оцеляване.

Добър вечер! Изкушение за мен е да се запознаем! И за теб, предполагам, нали? Всъщност, ние с тебе добре се познаваме, дори и да не си ме виждал.
Аз съм онази мисъл, която те държи неспокоен.