Принцеса Кастелия от кралство Вилденгард поема на път към уреден брак, от който отчаяно иска да избяга. По стечение на обстоятелствата желанието ѝ се сбъдва – животът ѝ се преобръща и я отвежда в съвсем друга посока. Кастелия случайно се озовава в съседното кралство, където се сдобива с нова самоличност, нови приятели, нови мечти и първата си любов…          

Когато Каста и Рик се влюбват, те не подозират, че съдбите им са преплетени още от техните родители.

Дълго пазени тайни за коварство, интриги, разбити сърца и пожертвани чувства застават помежду им.

От тях се иска да наредят правилно пъзела.

Да се преборят да съединят парче по парче цялата истина.

Любовта носи последствия.

Любовта носи възмездие.

Само едно Диво сърце може да се справи.

ЦИТАТИ:

❝Гледаме се като непознати. Все едно не сме сплитали ръцете си. Все едно не сме се разпадали от страст в ръцете на другия. Все едно устните ни не са били едно цяло. Все едно някой ме е изрязал от сърцето ѝ.❞

.

❝Мечтите са толкова крехки, когато влагаш чувствата си в тях. Като сапунен мехур, който се пука, ако не спреш да го пълниш с въздух. Нашите мечти бяха толкова леки и въздушни, че отлетяха като перце от силния вятър на тайната на родителите ни.❞

.

❝– Ще им кажеш ли как се запознахме, Рик?

– Не мисля, че са нужни толкова подробности, но може да вмъкна как буквално те свалих с птица.❞

.

❝Не можем да планираме в кого ще се влюбим.

Не можем да планираме и колко дълго ще го обичаме.

Не можем да планираме кой друг си прави планове за нас.❞

.

❝Стаята е пълна с разбити сърца и ако затворя очи, мога да чуя как парченцата се удрят глухо в пода. Разпиляват се така, че пъзелът да не може да се нареди отново. Никога повече.❞

.

❝Нямам намерение да се връщам. Нито вкъщи, още по-малко при бъдещия несбъднат жених. Усещам свободата в косите си и ми се ще да разбера какво съм пропускала досега.❞

ПОДБРАНИ КРАТКИ ОТКЪСИ:

“Поемем ли по пътя,

сърцето ще ни води:

през бури, урагани,

по стръмното ще ходим!

Щом падна, не ме пускай,

от дъното вдигни ме!

Любовта е роза с тръни,

ако ме обичаш – убоди ме!

Така сърцето знае,

 че ти си правилната болка – 

дори убождането твое

е сладка тръпка и упойка:

приспиваш в мене всичко лошо,

всичките несъвършенства.

С любовта си ме изграждаш.

Друга.

Нова.

И усещам!“