Ти отекваш гръмко
в дълбините на плътта ми.
АТОМИТЕ НА ГРЕХА

Официален сайт на Данна Донку – автор на поезия, проза и песни
Първите стихотворения съм написала може би 10-годишна. Пазя си ги от сантименталност. Да подреждам думите в определен ритъм, така че да постигат някакъв ефект, е умение, което развих много по-късно. Винаги съм обичала да пиша, винаги съм харесвала римите и може би точно тези две неща по-късно ми помогнаха в професията като текстописец. Писането на текстове и писането на стихове нямат обаче много допирни точки, затова ще се върна на стиховете.
Често ме питат какво ме вдъхновява повече – тъгата или щастието. Няма точен отговор и така трябва да бъде. Вдъхновението е като птиче, което каца на рамото ми – умея да го разпознавам във всичко, посрещам го с отворени обятия и го оставям да ми нашепва най-правилните думи. Често се случва да измислям стихчета „по поръчка“ на приятели – лесно и бързо оформям послания за рожден ден и за всякакви други поводи като тези стихове са от сърце и дори не си ги запазвам. Имам си традиция да посвещавам стих на Тоше за 25.01. и 16.10. – датите, белязали началото и края на живота му. Разбира се, той е моето вечно вдъхновение и по всяко друго време на годината мога да творя за него. Мога да го правя всеки ден и думите ми за него няма да свършат. Надникнете в секцията, която съм посветила на Тоше Проески – най-красивите, най-тъжните и най-възхитителните ми думи са точно там.
Защото не мога да не пиша. Отнема ми от 15 минути до половин час в зависимост от темата и дълбочината. Напоследък усещам порив да пиша стихове по картини. Мога да пиша както за собствени емоции, така и за чужди – нямам никакъв проблем да си представям, че говоря от името на някой друг, това е задължително за мен като автор. Обожавам да пиша и стихове за децата си – традиция е да им посвещавам по нещо за всеки рожден ден.
Признавам си, че рядко чета поезия, но напоследък ми се случва все по-често. Много харесвам поезията на Димана Йорданова и на Петя Цонева. Препоръчвам ги на любителите на съвременна българска поезия.
Често ми казват, че трябва да издам и своите стихове – замислила съм сборник с поезия и къси разкази и няма да ми отнеме много време да го структурирам. Изчаквам подходящ момент. Вярвам, че ще го уловя.
Ти отекваш гръмко
в дълбините на плътта ми.
Но ръката ти е топла и ме стисва –
кошмарите ми тихо се топят.
Най-тъмното във мен изгасва
пред светлината в някой друг.
Когато те слушам, затварям очи. Ноти вибрират дълбоко в душата ми.
Бъдете цветя, не листа! Разцъфвайте с обич във другите!
Много обичам да редя думи на английски и за момента съм го правила само в песни. Това е един нереализиран проект. По принцип винаги пиша по музика, но тук искаха първо текст и аз си представях музика, за да спазвам …
ТОЧНО ТИ Когато изгубил си смисъла, недей да губиш посоката! Когато изгубил си ритъма – в сърцето се крие мелодията! Когато ти вземат мечтите – за новите храм сътвори! За да бъдат щастливи пак дните! И в тях да си …
Специално писано за героите от „Каста Дивото сърце“. Стои в самото начало на романа ми. Посланията винаги са важни за мен. ПРАВИЛНАТА БОЛКА Поемем ли по пътя, сърцето ще ни води: през бури, урагани, по стръмното ще ходим. Щом падна, …
Душата ми е слънчева система, а устните ти – моя Млечен път. Опръска някой с кръв звездите ни! Мечтая си те пак да заблестят. Планетите ни сблъскват се чутовно, звезден прах се сипе помежду ни. Слънце в мен завихря ни …
Един мой нереализиран текст от проект за песен на Нелина… Всъщност тя харесала текста ми, но музиката не ѝ паснала и песента пропадна. Заедно с моя текст. Това е често явление, но пък аз много си го харесах и си …
Този стих е писан специално за героите от дебютния ми роман Кори и Клео: АКО Е ТРУДНО ЗА ОБИЧАНЕ Преплетени съдби, преплетени ръце, преплетени сърца и в болката дори. Обичам те, когато е трудно за обичане. Обичам те в моментите, …