Моят Свят + Тоше Проески
В ТИШИНАТА НА УТРОТО
В снежното утро светлината синее –
тънка ивица ангелска плът.
Зората се пуква, снежинките блескат –
момчето се готви да срещне света.
Поезия
Първите опити, първите елементарни рими.
Първите стихотворения съм написала може би 10-годишна. Пазя си ги от сантименталност. Да подреждам думите в определен ритъм, така че да постигат някакъв ефект, е умение, което развих много по-късно. Винаги съм обичала да пиша, винаги съм харесвала римите и може би точно тези две неща по-късно ми помогнаха в професията като текстописец. Писането на текстове и писането на стихове нямат обаче много допирни точки, затова ще се върна на стиховете.
Тъгата или Щастието
Често ме питат какво ме вдъхновява повече – тъгата или щастието. Няма точен отговор и така трябва да бъде. Вдъхновението е като птиче, което каца на рамото ми – умея да го разпознавам във всичко, посрещам го с отворени обятия и го оставям да ми нашепва най-правилните думи. Често се случва да измислям стихчета „по поръчка“ на приятели – лесно и бързо оформям послания за рожден ден и за всякакви други поводи като тези стихове са от сърце и дори не си ги запазвам. Имам си традиция да посвещавам стих на Тоше за 25.01. и 16.10. – датите, белязали началото и края на живота му. Разбира се, той е моето вечно вдъхновение и по всяко друго време на годината мога да творя за него. Мога да го правя всеки ден и думите ми за него няма да свършат. Надникнете в секцията, която съм посветила на Тоше Проески – най-красивите, най-тъжните и най-възхитителните ми думи са точно там.
Защо пиша стихове?
Защото не мога да не пиша. Отнема ми от 15 минути до половин час в зависимост от темата и дълбочината. Напоследък усещам порив да пиша стихове по картини. Мога да пиша както за собствени емоции, така и за чужди – нямам никакъв проблем да си представям, че говоря от името на някой друг, това е задължително за мен като автор. Обожавам да пиша и стихове за децата си – традиция е да им посвещавам по нещо за всеки рожден ден.
Признавам си, че рядко чета поезия, но напоследък ми се случва все по-често. Много харесвам поезията на Димана Йорданова и на Петя Цонева. Препоръчвам ги на любителите на съвременна българска поезия.
Често ми казват, че трябва да издам и своите стихове – замислила съм сборник с поезия и къси разкази и няма да ми отнеме много време да го структурирам. Изчаквам подходящ момент. Вярвам, че ще го уловя.
