(посветено на Тоше Проески)
Когато те слушам,
затварям очи.
Ноти вибрират дълбоко в душата ми.
Дъждът на тъгата пак спря да вали,
в дъга се разтваря сълзата ми.
Когато те слушам,
отварям сърце –
нека влязат благите думи!
В себе си знам, че после парче
ще раздавам от тебе на другите!
Когато те няма,
затварям очи.
и музика нежно обгръща света ми.
Дъгата отново в мене блести,
тайна си моя и си в мене завинаги.
снимки: Deskovski Goran Photography
0