(посветено на Тоше Проески)
затварям очи.
Ноти вибрират дълбоко в душата ми.
Дъждът на тъгата пак спря да вали,
в дъга се разтваря сълзата ми.
отварям сърце –
нека влязат благите думи!
В себе си знам, че после парче
ще раздавам от тебе на другите!
затварям очи.
и музика нежно обгръща света ми.
Дъгата отново в мене блести,
тайна си моя и си в мене завинаги.
снимки: Deskovski Goran Photography
0
В снежното утро светлината синее – тънка ивица ангелска плът. Зората се пуква, снежинките блескат – момчето се готви да срещне света.
ВСЕЛЕНАТА Стоя на края на Вселената – оттук се виждат толкова звезди. Животът ми е спрял, но не и времето – то всичките звезди ще завърти. Ще пренареди във мен планетите, гласовете в мен ще заглуши, ще се събудя нова и уверена, готова за прибързани мечти. Стоя на края на Вселената – ръката ти е някъде в безкрая. „Дотук добре!“ си казвам, дъх поемам си. Прекрачвам. Струва си за теб да помечтая.
0 Коментара