„Нарисувай ми майка, която да ме обича, и все едно си нарисувал света ми.“ Затварям очи и си спомням колко е хубаво да изляза навън без чадър, капките да барабанят по улицата, докато попиват в дрехите ми. В душата ми. …
Майчина прегръдка
Вдъхновени
е
Един цитат от любима песен ме вдъхнови за първия ми разказ през 2009 година. Защо и как ми хрумна да опитам – изобщо не си спомням. Помня обаче, че след първия разказ дойде втори, трети… за няколко месеца написах около петнадесет. Събрах си ги в аматьорска книжка, разпечатана на работа, и доста от приятелите ми се сдобиха с пълната или съкратената версия, защото след всяка разпечатка, аз имах нов разказ, който трябваше да се включи…
„Куфар с мечти“
Пишех за приятелството, любовта, разни емоции, провокирани от мои размишления, или моментни състояния. Бях си повярвала, че много ме бива в това. Даже в едно интервю споменах, че искам да ги издам. Публикувала съм някои от тях в разни сайтове, но сега вече знам, че те ще си останат там, в моя „Куфар с мечти“, както бях озаглавила разпечатката.
Тогава все още нямах никаква идея как се издават книги и най-вече как се подготвят за издаване. Само разбрах, че е много скъпо и се отказах. Сега знам, че тогава това е било правилно решение, защото онези мои първи опити са били точно това: опити. След първите 15 разказа музата ми рязко спря по същия магически начин, както се беше появила. По онова време повече слушах музика, отколкото да чета книги, и това си оказа влияние. За да пишеш редовно, трябва и редовно четене. Това е нещо, което се старая никога повече да не нарушавам.
„Дамски хоби бар“
Любовта към късите разкази се завърна случайно, след като вече бях написала един роман и тъкмо пишех втория. Попаднах в една прекрасна група във фейсбук „Дамски хоби бар“, където споделяхме различните си творчески търсения. Там се роди едно петъчно литературно предизвикателство, в което всички хоби писателки пишехме по зададена тема.
Първият от 12 години насам разказ написах на телефона си, докато правех нещо друго. Буквално се изля на екрана за половин час. Помня колко се хареса от другите и това одобрение ме насърчи да съм редовна в играта. Написах 5-6 разказа, една приказка по картина, а после спрях да участвам, за да не се разсейвам от фентъзи романа си. С дамите от Хоби бара издадохме през декември нашата книга с благотворителна цел „Душата говори“, за която ще отделя специално местенце и ще посоча начините, по които можете да я поръчате.
Тук ще публикувам избрани разкази и със сигурност не всички, защото искам да Ви изненадам със сборник поезия и проза.
Разкази
ПРЕЗ ДЕВЕТ ЗЕМИ ОТТУК – част 2
4. Десетата земя Най-неочакваното за мен беше да открия, че входът към деветте земи, за които Лания разказваше, се оказа вторият етаж на привидно малката ѝ къщурка в самия края на гората. Точно там ме заведе старицата, за да ми …
ПРЕЗ ДЕВЕТ ЗЕМИ ОТТУК
Най-неочакваното за мен беше да открия, че входът към деветте земи, за които Лания разказваше, се оказа вторият етаж на привидно малката ѝ къщурка в самия края на гората. Точно там ме заведе старицата, за да ми направи чай от вереника и да ми обясни какво точно се иска от мен.
Сънят на Иклеана
А ето ме днес тук – на върха на най-високия дворец, откъдето необезпокоявана мога да мечтая. Да поискам всичко и да го имам на мига. Мога да наблюдавам как разрушават домовете на онези, които са ме оскърбявали или дори да заповядам да ги убият – само едно вдигане на ръката ми е достатъчно, за да получа внимание и да се изпълни волята ми. Но аз не го правя. Вдигам ръка единствено за да докосна главата си, уж да наместя един изплъзнал се кичур, а всъщност да погаля короната си.
Момичето от Валиндор
Преструваме се, че се мразим, за да замаскираме някак любовта си. Да скрием, че всеки ден умираме един за друг, един без друг, бавно и мъчително, докато стане трудно за оцеляване.
Изкушението
Добър вечер! Изкушение за мен е да се запознаем! И за теб, предполагам, нали? Всъщност, ние с тебе добре се познаваме, дори и да не си ме виждал.
Аз съм онази мисъл, която те държи неспокоен.
Пророчество за бъдещето на света
Светът се ражда отначало. Всичко грозно, зло и противно ще бъде унищожено и само избрани хора ще участват в създаването на Новия свят.
Сънища
Сънувах, че ме държиш за ръката. Сега дланта ме сърби на мястото, където ръката ти се преливаше в моята. Пръсти в пръсти, кожа върху кожа, енергия, която преминава през цялото ми тяло дори и когато сънувам. Енергия, която тялото ми …