Сънища

Сънувах, че ме държиш за ръката.

Сега дланта ме сърби на мястото, където ръката ти се преливаше в моята. Пръсти в пръсти, кожа върху кожа, енергия, която преминава през цялото ми тяло дори и когато сънувам. Енергия, която тялото ми още помни от всички хиляди пъти, в които ти наистина се сливаше с мен. Аз бях ти, ти беше аз, бяхме едно. Бяхме. Сега не сме. 

Пия кафе без захар и с малко мляко, както ме научи. Горчи твърде много, защото небцето ми е отвикнало, както и ръката ми е отвикнала от допира ти. Усещането е забранен спомен, без който нещо винаги липсва. След теб животът ми горчеше много повече, отколкото едно кафе. Реших, че мога да преглътна само една от двете горчилки и започнах да подслаждам кафето си с две лъжички захар. 

Сега, когато споменът за теб не е горчивина, а само сърбеж в ръката ми, е много по-лесно да се престоря, че си просто отминал сън. Обаче не си. 

Сънувах, че галиш лицето ми. Колко дълго човек помни какво е сънувал? Ако затворя очи, мога съвсем точно да си представя, че го правиш и сега. Твоето отсъствие е просто подробност, която не съществува, когато сънувам. 

Минават дни и месеци, дори години, в които не сънувам нищо, ако не съм сънувала теб. Пия горчиво кафе и търся сладък живот на всички възможни места, където няма шанс да се срещнем. Само в съня си не мога да ти избягам: ти ме целуваш, разбиваш стените ми, аз ти прощавам. Прощавам ти безброй пъти и сме щастливи, въпреки че това е просто един глупав сън, а аз съм умна и никога няма да пресека улицата ти. Не спирам да мисля за теб, нито да те сънувам, а отвътре съм бясна и те мразя, задето не си успял да унищожиш любовта ми. Не си успял да напуснеш сърцето ми. 

Не си.

И в един слънчев ден през август, цял месец, откакто не съм те сънувала, аз пресичам улицата на червено. Твърде разсеяна съм да мисля за щастливия си живот, докато съм напът рязко да го изгубя. Само секунди преди да разбера какво можеше да се случи, някой се блъсва в мен, за да ме отклони от трасето на червена кола. Сблъсъкът е внезапен, объркващ и, слава богу, успешен. Ти ме държиш за ръката и през цялото ми тяло – от главата до пръстите на краката, но най-силно през сърцето ми – преминава онази сънувана и бленувана позната енергия. Милваш лицето ми и мърдаш устни, но аз не чувам нищо, защото се чудя дали съм в сън, или наистина току-що ме спаси?

*

Събуждам се и ти ме държиш за ръката. 

Стискаш ме силно и мога да се закълна, че съм сънувала този миг поне милион пъти.

Моментът, в който твоята ръка е естествено продължение на моята, очите ти са ми огледало, а сърцата ни се сливат в един ритъм. 

Благодаря, че ме пробуди!

0