(на Тоше Проески с цялата ми любов)

В снежното утро светлината синее –

тънка ивица ангелска плът.

Зората се пуква, снежинките блескат – 

момчето се готви да срещне света.

Вселената тихо ръка му подава,

издърпва го нежно на белия свят.

С дар го дарява и благославя –

надалеч ще го води гласът!

Орисва го още да бъде красиво,

нежно, любящо и щедро момче,

на непознати ръка да подава,

да има необятно и златно сърце.

С песен света да лекува от злоба,

да руши бариери и с любов да гради,

да оставя следи във Вселената,

по които след него друг да върви.

В тишината на утрото снежно

една майка погалва момчето си.

Тя още не знае, че то е орисано

да надскочи съдбата и времето си.

Тоше Проески

Написах това стихотворение на 25.01.2024 г. по повод рождението на Тоше.

fb-share-icon0

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!