Храна или отрова?

Ръката си към мен протягаш –

така започнали са толкова неща.

Храна или отрова ми предлагаш?

Трудно е оттук да преценя.

Ръката си към мен протягаш,

нощта е някак хладна и зловеща.

Съмненията в мен са твърде шумни,

за да повярвам ей така, че си насреща.

Но ръката ти е топла и ме стисва –

кошмарите ми тихо се топят.

Най-тъмното във мен изгасва

пред светлината в някой друг.

Ръката ми е малка и се губи

в твоята всесилна длан.

Човек е лесно сам да се погуби,

по-трудно е да оцелее сам.

Подавай ми ръка, не се отказвай!

Не отстъпвай пред моите съмнения!

Повярвай в мен, променяй ме,

споделяй с мен Вселената си!

И някой ден сама ще ти подам ръката си –

оттук ще почнат толкова неща.

Ще споделя със теб храната си.

И себе си докрай ще споделя!

0