Различната книга на Колийн Хувър
Ах, тази книга предизвика истински фурор още с излизането си през 2018 година. И до днес я определят като различната книга на Колийн Хувър. Първият ѝ психотрилър, брутален и труден за четене, а в същото време гениален. Четох я в деня, в който излезе на световния пазар. Помня, че бях потресена до дъното на душата си и не можех да си намеря място, но поглъщах страница след страница. Бързах да стигна до финала, а после я мислех със седмици. Свършва с много въпроси, догадки и какво ли не, което те кара да ровичкаш в историята и да прехвърляш теории.
Спорили сме с приятелки кое е истина и кое не, да не говорим какво обсъждане падна с читатели от цял свят в затворената група на книгата. След година-две събрах сили да я прочета пак, преведена на български. Ревюто ми е писано точно в такъв емоционален момент и може да съдържа спойлери. И въпреки това нищо не може да ви подготви за бруталното съзнание на Верити, за нейните пъклени кроежи, манипулаторство…
Верити, която е известен писател, претърпява инцидент, който я превръща във вегетиращ инвалид. Лоуен е млада писателка в нужда, която срещу солидна сума пари приема да довърши последните романи от хитова поредица на Верити. Това, което не очаква, е да открие тайния дневник на Верити, в който тя разкрива интимни и ужасяващи подробности от семейния си живот, а междувременно Лоуен е привлечена не само от книгите на Верити, но и от сексапилния ѝ съпруг. А най-интересното е, че в къщата започват да стават странни неща…
И досега настръхвам като си припомням моменти, но мисля, че това си личи от ревюто ми:
** spoiler alert **
Препрочетох я, този път на български, с идеята да си припомня и да намеря отговорите. За разлика от първия път, когато бях обсебена от книгата и препусках, за да видя какво ще се случи, сега бях вглъбена във всяка дума. Въпреки това последната глава отново ме хвана неподготвена и реагирах по абсолютно същия начин, както и преди година и половина: изпълнена съм с объркване, въпроси, не зная кое е вярно. И колкото повече мисля, толкова повече стигам до същите изводи, които имах и тогава.
Злодеят в книгата определено е Верити (никой не може да разкаже живота си от перспектива, мислейки и измисляйки си такива чудовищни мисли и действия по отношение на най-скъпото си.).
Второ, злодеят в книгата не е само един. Отново съм изумена, че Лоу приема писмото без да да обвини Джереми. Мъчно ми е за Кру, който е бил свидетел на много неща, които увреждат вбъдеще. Мъчно ми е, че има гените на Верити. Мъчно ми е за нестабилната Лоуен, която направи онова, от което се възмущаваше. Въвлече се в чужда история, позволи си да бъде обсебена от чужд мъж и да изиграе ролята си в неговия план. Не смятам, че Джереми е добре психически, защото с лека ръка забрави за финалната нощ.
Изобщо изводът е: книгата е пълна с психари.
0
