Анотация:
„В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.“
Помня, че това беше първата книга на Колийн, която прочетох на английски. Беше предизвикателство, но все още нямах навика да пиша ревюта, затова съм написала съвсем малко за нея тогава:
Невероятна книга за превратностите на живота, вторите шансове, пропуснатите моменти. За това, че не трябва да решаваш вместо друг; че за всяка болка има лек; че най-дълбоките рани не са на лицето, а в сърцето, но любовта е лек и за двете. Докосваща книга за истинските неща в живота, които са отвъд време и пространство и които разпознаваш от пръв поглед!
0
