Тази книга я четох, преди да излезе на български, може би беше в края на 2018 година и ревюто ми е оттогава. И до днес тя е неоценена книга сред редицата от разтърсващи романи, които сме свикнали да са запазената марка на Хувър. И все пак „Без Мерит“ засяга важни проблеми. Вижте повече в ревюто ми:
„Без Мерит” на Колийн Хувър е книга, която преди време подцених. Незаслужено. Просто преди половин година реших, че евентуално няма да е така грабваща, защото няма да има любовни разтърсващи драми. Обаче е грабваща и ми стана любима точно толкова, колкото и новия психотрилър на Хувър („Верити“), с който стартирах седмицата; завладя ме точно, както всяка нейна предишна книга.
Обичам Колийн Хувър заради различните истории, които поднася, заради играта на думи в имената на някои от героите, заради начина, по който чрез героите си разкрива и говори за проблеми, за които се мълчи.
Толкова за нея, нахвалих я, а сега по същество:
Мерит Вос е 17-годишна депресирана, гневна, самотна тийнейджърка, която е в конфликт с всеки един член на шантавото си семейство, най-вече не се понася с еднояйчната си близначка Онър ( merit и honor са все вид добродетели – чест, достойнство, честност; блестяща игра на думи и метафори още в заглавието и после в книгата, които обаче отсъстват в българския превод след време). В семейството липсват комуникация, съпричастност, топлота и прегръдки и Мерит се чувства аутсайдер, стига до там да мисли себе си за по-лоша версия на безупречната си сестра и да се чувства незабележима вкъщи.
Един ден обаче светът ѝ се завърта, когато съвсем случайно красив непознат я целува, а тя е силно привлечена от него, докато не става ясно, че всъщност я е сбъркал със сестра ѝ…. Ето така Сейгън навлиза в нейния свят, за да го промени, да я накара да погледне от различна перспектива.
Тук спирам със сюжета, защото изобщо няма предвидимо развитие, а не искам да давам спойлъри. Мерит става свидетел на множество семейни тайни, които трупа в себе си, и това я изпълва с грешни заключения и напрежение, докато в един момент балонът се спуква и всички трябва да понесат последствията. Да продължат да си обръщат гръб или да приемат нещата каквито са, да си казват истините, да се извиняват и да прощават.
Много силни теми, много хумор в диалозите, остроумие и мъдри прозрения за такава крехка възраст. И любовта все пак остава основен мотив за промяна. Да признаеш грешките си, да лекуваш депресията си, вместо да я игнорираш, да заобичаш себе си, да преоткриеш връзките в семейството.
Страхотна книга, препоръчвам.
0
