Първата ми най-любима книга на Колийн, която четох много преди да преведат. Запазила съм следния пост за нея: „Чета страхотна книга. Драма в миналото, бъдеща нова тръпка, става все по-завързано. Отварям Google за оригиналната корица и попадам на мнения на хора, които вече са я прочели. Всички са докоснати до дън душа, а на мен ми е кеф да ги чета. И случайно разбирам за разни неподозирани ужасни неща в сюжета, до които още не съм стигнала. В шок съм. Пак ме изненада тази авторка.“
При следващия прочит я преоткрих по нов начин: „Най-хубавото в книгите на Колийн Хувър е начинът, по който героите те правят част от историята и не можеш да си тръгнеш безразличен. В момента чета „Никога повече” отново, след месеци, откривам я по нов начин и определено това е любимата ми нейна книга. Разговорите на Лили и Атлас и отзвука им в сърцето на едно 15-годишно момиче, терзанията й дали може и трябва да приюти тайно бездомно момче, защо някои деца са бездомни, защо родителите създават лоша среда за децата си, ако си затварят очите за нещастен брак и партньор-насилник, как всичко това оказва влияние върху живота и любовта на Лили като зряла жена… за сблъсъка на миналото и настоящето и изборите, които определят живота… кратко ревю, в което не засягам основната брутална тема, до която предстои да стигна и няма да спомена, за да не спойлвам. Прочетете я! Корицата е сладникава, но съдържанието не е!“
Тук за пръв път се сблъсках с характерния за Хувър подход: първите 50-100 страници са лежерни, тихи и спокойни, докато в един момент, когато си се отпуснал и си съвсем неподготвен, се случва нещо неочаквано, ужасно и трудно за преглъщане. Точно както става и в реалния живот, а Колийн е вплела тук и автобиографичен момент. Любима история. И до днес ми е мъчно за един от героите, но знам, че нямаше друго решение. Ако ви е любопитно какво имам предвид, непременно прочетете тази книга.
…
Книга, която е едновременно лесна и трудна за четене, която те изпълва с крайни емоции. Имаше герои, които заобичах и после намразих, някои обичах през цялото време, към други имах колебания и се молех, да не ме разочароват. В началото очаквах любовна история, после избор между двама мъже, а след това всичко се обърка и не знаех, какво да очаквам. Всъщност основната тема става ясна в средата на книгата, но нищо преди това не е излишно. Има толкова много житейски аспекти, толкова мъдрост и сила в тази книга, че се надявам да я издадат на български, за да стигне до повече читатели, особено жени. /издадена е отдавна, но това ревю е писано преди това/
Някои от АКЦЕНТИТЕ: няма лоши хора, има хора, които правят лоши неща; дори в най-мрачните моменти не се предавай и продължавай да плуваш, докато стигнеш брега… някой ще ти подаде ръка; нищо не е само черно или само бяло – някои неща трябва да преживееш, за да разбереш.
0
