фентъзи разказ

  • | |

    Бързоногата

    Ръцете ни са вече отвързани и аз усещам, че тя няма да избяга от мен, защото не знае как да се върне обратно. Дори и да ѝ кажа града, тя отдавна не помни, че Зингария е родното ѝ място – още нещо, което някога пожертва за любовта ни: родовата си памет. Сега ще я заболи, ако трябва да ѝ го припомня, затова премълчавам. В любов и на война всичко е позволено, нали? Ще ми се да продължа да вярвам в това. И макар че при нас и двете се сливат, аз винаги съм избирал любовта дори и ако се налага да я премълчавам. Отново надявам маската на жестокия воин, който тя мрази в момента.

  • Сънят на Иклеана

    А ето ме днес тук – на върха на най-високия дворец, откъдето необезпокоявана мога да мечтая. Да поискам всичко и да го имам на мига. Мога да наблюдавам как разрушават домовете на онези, които са ме оскърбявали или дори да заповядам да ги убият – само едно вдигане на ръката ми е достатъчно, за да получа внимание и да се изпълни волята ми. Но аз не го правя. Вдигам ръка единствено за да докосна главата си, уж да наместя един изплъзнал се кичур, а всъщност да погаля короната си.